РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА ВАСИЛКА И ТОДОР БАЛТАДЖИЕВИ
от с. Раковски /на 3 км. североизточно от гр. Каварна /
Георги Ефремов и Катина Балтаджиеви са родители на Тодор Георгиев Балтаджиев.
Георги като юноша 14-15 годишен напуска Девня,
Варненско и се заселва в с. Българево /Сюичук/, край Черно
море, североизточно от град Каварна, близо до нос Калиакра. Тъй-като баща му почива, най-вероятно не е приел втория си баща и избягал в Добруджа. Прочува се като майстор на сечива - брадви, чукове, балтии. От тук идва презимето на рода Балтаджиеви.
Дядо ми Тодор Георгиев Балтаджиев /Тодош/ се оженва за Василка Димитрова от Иричек /Киюлк/. Тя с дъщеря на Димитьр и Кица от Българево, които по-късно си купуват чифлик в Иречек /Кюйлик/.
Тодор и Василка /баба и дядо/ живеят известно време
при родителите на баба в с Иречек, но след известно време
дядо Димитър им купува къща и 50 дка земя в с.
Сидямет/Раковски/ - между Българево и Иречек на 3 км. от
морето. Семейството било заможно. Баба Василка и нейната сестра Анастасия си изписвали тоалетите директно от Виена.
В къщи имаше много рокли с банели и корсажи. Запазена ~
една единствена рокла - венчалната Й. ТЯ беше от тъкана
коприна върху основа коприна. Цвета и беше наситено турско синьо с по-тъмто синьо. Дядо Димитър почива млад на около 50 г.
Баба ми Василка /Вашильо/ беше грамотна.
Посещавала е училище до 4 отделение, което е много
за онези времена. Аз започнах училище /беше румънско/ с
нейната ученическа чанта. Чантата беше твърда, от черно
кадифе изработена с бел и мъниста
За Баба Василка знам такъв случай. При едно нападение на Русия над Турция /защото руснаците много пъти са навлизали в тогавашщна Турция през Добруджа и са се връщали обратно/ населението бягало да се крие, баба Василка е била на 40 дни, плачела. За да не ги издаде плача на бебето го оставили покрай пътя в гориста местност. От там минват и други бягащи с каруци и чуват бебето да плаче. По щастлива случайност я намира кръстницата й. Познава я по юрганчето, което и подарила при кръщенето. Кръстницата я взема със себе си. Така спасяват баба. Когато баба преживяваше тежки дни чувала съм я да казва "защо не са ме оставили да умра"
Баба Василка имаше двама братя - Йордан, Панайот и
една сестра Анастасия / Анасташа/.
Дядо ми Тодор /Тодош/ беше висок рус мъж със сини
очи и по-скоро приличаше на руснак. И петте му деца бяха
синеоки /истински славяни/. Поради презимето ме Ефремов
тати се съмняваше, че има руски произход.
Дядо Тодор беше голям патриот. Включвал се е като
доброволец във всяка война след освобождението от турско робство. Веднаж като се върнал от война след дълго отсъствие баба ми не била в къщи, поискал да си помилва децата, но те не го познали. Петте деца се скрили под леглото. Страх ги били от воиника и не излезли от там докато не се върне майка им. Дядо се върнал от войните с куршум в тялото. Бях дете, но си спомням, че чакаха куршума сам да излезе от него. И найстина така и стана.
Отглеждаше голям брой едър рогат добитък - крави,
волове и телета. Всъщност повече, отколкото физически
можеше да се грижи.
Дядо беше и страстен иманяр. В нашето село Раковски е работел един немец като "машинистер". Дядо ми имал скица за заровено имане /злато/ под машинарията - работилницата.
Двамата копали цялна нощ търсили имането до първи петли.
Според поверието имане се тьрси до първи петли. Не намират нищо. Изглежда немеца е копал след дядо и на другия ден немеца изчезва от селото. След години се обажда от Банат /Румъния/ забогатял много. Предпорага се, че е копал след дядо и е намерил имането.
Дядо Тодош страшно мразеше румънците като
окупатори, приказката му беше "Да ви видя гърба на
Гъоренския път с чувенчето /тенджерата за мамалига/ в ръка"
И наистина след Крайовското споразумение през 1940 год. по същия път колонианистите се върнаха обратно.
Баща ми Димитьр беше най-големия син. Баба от рано
го е въвела в стопанството - земеделие и тьрговия. Веднаж
баба Василка и тати карали пшеница за продан в Каварна,
тати е бил дете / отивали са на скеле/ Това е било през
Първата световна война. В града имало наемна англииска
войска от негри. През среща с негър тати вече 10 годишен взел да плачи - страх го било от арапина. Негърът се обърнал гърбом докато минат край него. Каква чувствителност! Тати ми го е разказвал.
Баща ми Димитьр всяко лято ставаще ортак с румънския учител домну Петре Винтила за прибиране на реколтата от зърнени храни. Петре Винтила не смееше да влезе в двора, казваше мош /дядо/ Тодош ме мрази /усещал го, че псува/.
Баба Василка ми е разказвала, че като се приместили от Сюичук днешно Българево в Кюилюк днешно Иречек, /15км от морето/ където баща й Димитьр купил чифлик, заварили местното население на много по-ниско битово ниво по отношение подредбата на дома, готвени и др. Не знаели как да съхранят месото от закланите животни, окачали парчетата месо високо под стехата и до пролетта то разбира се червясвало, докато нашите са приготвяли суджуци, пъстарми, бабек, пача, бахур и др.
Изглежда селищата краи морето са били под
въздействието на гръцката култура, тъй като много гърци са живеели по тези места.
Живяхме всички заедно, къщата беше едноетажна с
много стаи - стая до стая. Семейството на Донка и Димитър
/нашето/се помещаваше в една крайна стая и построена до нея кухня. През лятото като започваше кърската работа бяхме на общ казан, баба Василка готвеше и гледаше нас децата.
Сутрин като по закон се готвеше млечна /рязана/ чорба -
приготвяше се в една голяма калаидисана медна тенджера, с вместимост 15 кг. Хляба се приготвяше в къщи във фурната на двора с домашно приготвена мая. Тя се правеше от пяната на младото виното /делиборан/ смесена с царевично брашно:
Правеха се малки питки, изсушаваха се и се използваха дълго време.
Бях на 7-8 годшиш. когато за семейството на по-големия син Димитьр и Донка купиха съседната къща на Ангел Моканина. Къщата беше с две стаи със сундурма - пруст и под нея мазенце и ние се отделихме.
Есенно време се колеха старите овце /мари/, така им
казваха, някое теле или стар вол. Помня като заклаха Белана - стар вол и консервираха месото. Обикновено довеждаха от Балчик свако Димитьр - мъжа на бабината сестра Анастасия, който беше по професия касапин и под негово ръководство се приготвяха суджуци, пъстьрма, създърма, бабек, бахур, пача и др.
Отделно за Коледа се колеха прасета най-вече за мас,
отделно се приготвяха пак суджук, бахур и какво ли още не .
Като споменах за свинска мас, искам да кажа, че през
румънско сееха рапица, от която произвеждаха шарлан
/непречистено олио/ в маслобойната в Каварна. Лятно време при употреба миришеше лошо, а при пържене в тигана кипеше.
Тестени неща също се консумираха много. Приготвяха
рязана чорба, макарина, триеница, кускус. Баба сама приготвяше и нишесте. Много интересно - в едно дървено коритце се слагаше жито от твърдите сортове /пролетна пшеница/. Залива се с вода и се държи на слънце. На дъното на коритото се утаява нишестето, житото се от отнема, остава нишестето, което се суши, оронва се на парчета и след това на прах. Симит също се приготвяше в къщи. Леля Катина пък беше майстор на кускуса. Тя го правеше най-едър.
Всяка есен след приключване на хармана, част от
пшеничената реколта /след отделянето за "имелик" храна/ се закарваше за продан на скеле /борсата/ в Каварна, Балчик или за 1 стотинка по-скъпо в Мангалия. Тогава за по-евтино от Мангалия се пазаруваха основните манифактурни стоки за годината.
Обикновено тати беше главният купувач, имаше близки приятели манифактуристи /търговци на платове/. Докарваше пълна каруца с топове: американ, оксфорд за ризи и летни рокли, бархет за долно бельо за децата и жените, плат за летни панталони на мъжете, наричаха ги материяни и много приличаше по цвят и качество на дънковия плат сега. Шиеха ги шивачи. Купуваше и плат за официални рокли за жените според модата - кадифе, фин вълнен плат или крепдешин. Също и плат за горни дамски палта. Всичко по съвета на търговеца Петриката. Купуваха се и платове за спално бельо - бяло и цветно, помна едър пипит в лила, синьо, розово.
Всичко това се кроеше цяла зима, баба имаше шевна
машина. Всички жени знаеха да кроят и шият - долно мъжко
облекло /бельо/, ризи, гащи /ичове/, за жените комбинезони.
За платките на комбинезоните се плетяха дантели. Нямаше
конфекция.
През зимата се предеше и вълната, пролет и есен тъчаха кърпи за лице, покривките за маса и за легла, може и памучни нареди, печатки /кърпи за хранене/. Тъчаха се от готови памечни прежди.
Зеленчуци купувахме от шабленските бахчиванджии,
докарваха ги с каруци: пипер, домати, син патладжан. Другите зеленчуци - лук, чесън, бакла, грах, тикви, пъпеши се сееха в голямата градина отделно от бостана на нивата. Нашите изкопаха кладенеца през 1933/34 год., той беше много сполучлив за Добруджа. Бликна вода от 30-35 метра - сладка, добра за пиене. В Добруджа обикновенно кладенците са 60-70м, а стигат и до 100 метра. Кладенеца беше с голям капацитет. Тогава дядо и баба си направиха зеленчуковата градина.
Нещо също интересно - през лятото минаваха през.
селото търговци на манифактурни стоки - основно платове,
макари, ДМЦ, мулинета даже и гоблени. Това бяха покрити с
ламарини каруци със звънец на покрива и се казваха
марфаджии. От тях обикновено купувахме през лятото на
версия. Плащахме през есента след като се прибере житната реколта. Когато се освободи Южна Добруджа затвориха границана и ние останахме борчлии на морфаджиу.
Също през селото минаваха търговци на петрол и катран с големи каруци, на които имаше огромни варели теглени от грамадни тежкотоварни коне. Каруците нямаха звънец, но се провикваха на румънски - хай ла газу ши катрану. Това се продаваше много.
По време на жътва по нивите имаше разносна търговия
на наливна бира. С специални каруци разнясяха големи бурета бира поставени в каци с натрошен лед.
Дядо имаше две овощни градини - едната пред къщи,
другата - зад къщи с най-различни видове плодове: сливи,
джанки, праскова, бели бардачки, едри сини сливи / пат
дющи/, ябълки петровки, джуджета като храсти /кьосе
алмасъ/. Дядо облагородяваше /ашладисваше/ имахме черница с три различни клона - бели, розови, черна.
В къщи се говореше на два езика български и турски, а
младите и румънски, без дядо. Тъй като в с. Българево са
гагаузи /при потурчането населението си дало езика, но си
запазило вярата/ в село Българево има две големи христиански
църкви.
От както се помня се пиеше кафе в къщи, но на децата не се позволяваше. Приготвяше го баба Василка, първо го
печеше в специален
"долап"
/сурово кафе, ръж или леблебия/, мелеше се в специални медени или пиринчсни мелачки.
Гостите се черпеха освен с кафе и с домашно сладко най-вече от трандафил. Черпеше се разбира се със вино. Имахме лозе с местни сортове, от които правехме хубаво вино - към 1000л. годишно.
Дядо Тодош не кусваше никакъв алкохол, така го
помня аз. Вьпреки това, когато се поднасяше вино, поднасяха го с табла, мама винаги покапваше и дяло. Той отказваше с кимане на глава. Каква е историята. На младини е пил само ром, като седне в някоя кръчма по един батлак /бъчвичка от 20-25 литра/. Но веднъж при един такъв запой се разболял тежко, баба едва го спасила. От тогава получава отвращение и не кусваше алкохол.
Тате, чичо, лелите ми, мама всички те бяха грамотни.
Знаеха да четат И пишат на два езика - български и румънски.
От балканската война насам Южна Добруджа попада на два
пъти по румънско И те учат ту на български, ту на ромънски.
1913 до 1916 - румънско
1916 - 1917 - само 1 година българско
1918 Съгласно Солунокото примирис България губи
Първата световна война.
1919 настъпва пак румънско до 1940, когато съгласно
Крайонското споразумение Южна Добруджа сс връща на
България.
Баща ми Димитър е отбил военната си служба в
румънската армия като кълърец /кавалерист/ със собствен кон и муниции.
Чичо Михаил също отбил военната си служба при
румънците.
В Родословното дърво на Василка и Тодор Балтаджиеви има една двоика близнаци: Димка и Весела - родени 1975г деца на Димитьр и Гинка Кирови.
Материалите за родословното дърво на рода на
ТОДОР ГЕОРГИЕВ БАЛТАДЖИЕВ
роден около 1873г починал 1946г. Живял 73 год. и
ВАСИЛКА ДИМИТРОВА /негова съпруга/
родена 1
872г починала 1
945г. Живяла 73 години
показват, че в продължение на 131 години от годината на
раждането на дядо Тодор до 2004г. рода наброява 69 човека по
отделно както следва:
1.Йорданка Тодорова 25 низходящи
2.Димитър Тодоров 24 низходящи
3.Катина Тодорова 8 низходящи
4.Михаил Тодоров 8 низходящи
5.Кица Тодорова 4 низходящи
Общо 69 души
От брака им продължил 42 години са оставили пет деца,
от които двама сина и три дъщери, а именно:
1.Йорданка Тодорова - род. 1904г - починала 1975 r - на 71 год.
Родила 5 деца
2.Димитър Тодоров- роден 1
905г -починал
1990 г на 85 години
Оставил три наследиички
3.Катина Тодорова - родена
1907г - починала
1976r на 69 год
Родила 4 деца
4.Михаил Тодоров- роден 1909г - починал
1983 г. на 74 години
Оставил две деца
5.Кица Тодорова - родена 1911
г - починала
1968 r на 57 години
Родила едно дете
| НАЧАЛО | ||